България

  

Бенковски - вождът на априлци

PlovdivWeek на 25/04/2016, 00:41

Източник: www.standartnews.com
Зарязва охолния живот в името на свободата на родината Георги Бенковски, всепризнатият лидер на Априлското въстание, е една от на най-драматичните личности в нашата история. Никога не е бил забравен, но често е бил оспорван - най-вече заради нетипичния за онази възрожденско-патриархална епоха личен живот. Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев. Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има тежко детство. Баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 г. и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище. След това майка му го дава да учи занаят - терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, Гаврил става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Младежът обикаля големите пазари в Цариград и в Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва човек. Според неговите собствени думи пред Захари Стоянов, човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на 10 г. Гаврил живее на различни места в Ориента - Измир, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Междувременно е научил седем езика - български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Там той се държи, казано на днешен език, като истински плейбой. Част е от местната "златна младеж" - другарува със синовете на местните турски бейове и богаташи. Търгува с афион - опиумен мак, и има платена любовница - арменка. Всичко това дразни неговите съвременници и биографи. Но някои, за да запазят ореола му, отричат тези факти, като неговия братовчед, видния наш следосвобожденски политик и журналист Михаил Маджаров. В един момент обаче Хлътов зарязва този приятен живот и заминава за Букурещ. Там се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. е включен в групата революционери, които трябва да подпалят Цариград. Целта на терористичния акт е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в султанскта столица, но получава указания от Христо Ботев да прекъсне изпълнението на мисията, тъй като с нея би се компрометирало българското освободително движение. Тук Гаврил се снабдява с паспорта на полския емигрант - Антон Бенковски, като заменя Антон с Георги. Избран е за помощник-апостол на Панайот Волов в Четвърти революционен окръг. Но неговите лидерски качества са толкова явни, че Волов доброволно му отстъпва мястото си на главен апостол. Особено силно неговите способности на лидер, граничещи с диктаторски уклони, се проявяват по време на подготовката на първото българско Народно събрание в Оборище.Той отказва да даде на панагюрските делегати писмата, пристигнали от други окръзи, и еднолично определя редовността на пристигналите делегати. А по време на самото събрание иска извънредни пълномощия с думите: "Който иска да върви с мене и да изпълнява всичките ми заповеди безпрекословно, нека си извади ножа!" И мнозинството от делегатите го правят. Това е и най-голямата заслуга на Бенковски - съумява да създаде вяра в победата, вяра на българите в собствените им сили. И благодарение на това да се наложи като всепризнат водач на Априлското въстание. По време на обявяването на самото въстание на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той повежда и Панагюрище, след което бързо сформира легендарната Хвърковата чета и тръгва да вдига на бунт околните села. С нея той неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Тънък психолог, Бенковски разбира, че не бива да се оставят никакви мостове за отстъпление. И кара въстаниците да убиват, общо взето, невинни цигани или турци, и да палят къщите си. А от друга страна, успява за тези десетина дена да организира цялата символика на една суверена държава - с ритуалите по вдигане и сваляне на знамето, с ескортите и т.н. След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион, Бенковски и четата му се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май, след предателство, на мостчето на река Костина той пада, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Всички тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Днес родният дом на Бенковски в град Копривщица е превърнат в музей. Паметникът на войводата над града е проектиран през 1971 г. от скулптора Христо Танев и архитекта П. Татаров. На скалите в основата му са издялани думите на Бенковски: "Ставайте, робове, аз не ща ярем!". Сменя си иметос полски емигрант След потушаване на въстанието против турската власт от 1863 г. много от полските революционери намират убежище и подслон във Влашко и в самата османска столица. И съвсем естествено е да установят бързо връзки с нашите комити, помагайки им с каквото могат. Достатъчно е да се споменат знаменитите патриотични литографии на художника Хенрик Дембицки, изобразяващи сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, или идеята за черешовите топчета, която също е с полски произход. На тези тесни контакти се дължи и превръщането на Гаврил Хлътов в Георги Бенковски. Ето как Захарий Стоянов описва станалото: "Името Бенковски принадлежи на един полски патриот, заточен от руското правителство в остров Сахалин. Тоя поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел по своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му - Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа.Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрантин. Като пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова, познат вече на читателите. Тоя последният така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му, ако желае, да отстъпи нему френският паспорт, а той да си извади турско тескере. А Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка".



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...