България

  

Днес е денят за почит към жертвите на комунизма

PlovdivWeek на 01/02/2018, 16:40

Източник: www.standartnews.com
Днес е денят за почит към жертвите на комунизма. На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици, пише "Епицентър.бг". Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело 1 на т.нар. Народен съд. До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2 730 души. Датата 1 февруари 1945 г. остава в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици), както и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски , проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Така нареченият Народен съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт. Органът, създаден в нарушение на действащата по това време Търновска конституция, функционира от декември 1944 г. до април 1945 г. На 17 септември 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев обявява програмата на правителството, която включва и "Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за народните свободи и над мирното население в България". Близо 30 000 души са арестувани, като над 10 000 от тях са подсъдими.За да водят делата са създадени 13 върховни съдебни състава и 125 обикновени. Първи върховен състав поема бившите министри, регенти и царски съветници, а Втори върховен състав – депутатите от 25-то Народно събрание (1940-1944). Приемането на Наредбата трябвало да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев апелира да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта. В същото време Георги Димитров, който тогава ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), свежда директиви в специални телеграми от Москва. В тях той пише до висшите ръководители в партията в София Трайчо Костов и Вълко Червенков: "Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля". По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт "от най-добрите граждани", а останалите (включително председателите на съставите) – от министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т.е. от политически орган/изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерския съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма. Главните подсъдими са тримата регенти на малолетния тогава цар Симеон II - принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов. Разпитът и следствието срещу тях и няколко генерали от армията са проведени в Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) в Москва, но те са върнати в София малко преди началото на делото. По-голямата част от главните съдебни процеси се провеждат в Съдебната палата, но и в аулата на Софийския университет. Властта взема мерки в учебното заведение да не се допускат външни лица, включително и близките на подсъдимите. В същото време са организирани групи от ремсисти, които скандират пред отпред "Смърт на народните врагове!". Народеният съд издава общо 9550 присъди в 135 съдебни процеса, като сред осъдените са не само политици и военни, а и писатели, художници, журналисти. На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 – 20-годишни, 946 – 15-годишни, 687 – 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Много от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания. Конфискувани са над 200 предприятия и огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души. По ирония на съдбата, осъден, макар и не на смърт, е и спасителят на българските евреи Димитър Пешев - неговата присъда е 15 години затвор "за фашистка дейност и антисемизъм". Посмъртно е осъден и известният художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев, който в края на 1944 г. е арестуван, подложен на изтезания и в крайна сметка пребит до смърт. Присъдата е за "антисъветска" пропаганда заради карикатурите му на руския комунистически лидер Йосиф Сталин. Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение - на Нюрнбергския процес в Германия са осъдени 19 души, от които на смърт едва 12. Спомените на Царица Йоанна: Екзекутори с автомати "На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията", пише царица Йоанна Българска - съпруга на цар Борис III и майка на Симеон Сакскобургготски, в мемоарите си, издадени през 1964 г. "Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. "Алабинска". По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: "Помощ", но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: "Не трябва да плачем за нас, а за България". И запя националния химн "Шуми Марица". Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион...", пише още царица Йоанна, която през 1964 г. е принудена да напусне страната със семейството си. "...В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези "вече готови" ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце... Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения", разказва още царица Йоанна. Отмяната на присъдите Чак през 1996 г. Върховният съд отмени присъдите с мотив - множество процесуални нарушения. През 1998 г. Конституционният съд прие, че Народният съд "не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата, а е един извънреден съд с определени по време правомощия... От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове". През 2000 г. 38-то Народно събрание прие Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, в който беше записано, че присъдите на Народния съд са едно от престъпленията. През 2010 г. 41-то Народно събрание прие промяна в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесена от СДС, с която бяха реабилитирани осъдените участници в комисиите за разследване на убийствата на 22 000 полски офицери и интелектуалци в Катин и Виница, разстреляни от НКВД по заповед на Сталин през 1939 г. През 2011 г. правителството на Бойко Борисов обяви датата 1 февруари за Ден на почит към жертвите на комунистическия режим. Това стана по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. На този ден много граждани се събират пред параклиса и мемориалната стена до НДК. В началото на тази година от Министерството на образованието съобщиха, че понятия като комунизъм, репресивен апарат, Народен съд, терор, атентат, съветизация, експроприация, безпартиен режим и трудововъзпитателни общежития ще бъдат въведени в новата учебна програма по история и цивилизации за 10 клас, която влиза в сила за учебната 2019/2020 г. Пред мемориала на жертвите на комунистическия режим в градинката на НДК на възпоменателната церемония от 11 часа ще присъства председателят на парламента Цвета Караянчеа. В същия час паметта на жертвите ще почетат ДСБ, "Да, България", БЗНС, Деос и Зелените. Председателят на СДС Божидар Лукарски, членове на партията и симпатизанти ще положат венци и цветя в 10.30 ч. Решението на 1 февруари да се почита паметта на жертвите на Народния съд беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама президенти – Желю Желев (1990 – 1997) и Петър Стоянов (1997 – 2002).



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...