България

  

Манастирът на Паисий грейва в руините на Урвич

PlovdivWeek на 21/12/2015, 00:40

Източник: www.standartnews.com
Обителта край София била факел на българщината През последните пет години едни от най-интересните археологически открития в България се правят на древния Урвич, чиито руини са само на десетина километра от центъра на София по посока към Самоков. Често го наричат Кокалянски Урвич по името на съседното село, за да се отличава от друга средновековна твърдина със същото наименование, чиито руини са край Ботевград. Останките на крепостта се намират върху скален масив, при който се събират разклоненията на планините Витоша, Плана и Лозенска. В народните песни този хълм се назовава Средобърдие, което прегражда долината на Искър. Интересът към твърдината се подклажда от изключително интересното сведение в "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски. То гласи: "Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места покрай река Искър. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост и наоколо го ограждала вода". Разкопките тук започват през 60-те години на ХХ в., ръководени от моя покоен баща Димитър Овчаров. На няколко етапа е разкрита църквата "Св. Илия", строена през ХIII-ХIV в. и украсена с прекрасни стенописи. В началото на 80-те години проучванията са прекъснати чак до 2011 г., когато са подновени с финансовата подкрепа на Софийска община. Те са водени от мен, доц. Бони Петрунова и младия археолог Филип Петрунов.Изследванията показват, че на хълма Средобърдие живот има още в тракийската епоха. През IV-V в. на него се изгражда важна крепост, пазеща пътя към антична Сердика. В ХIII-ХIV в. твърдината пък става главна преграда към средновековния Средец. Документално се доказа, че тя активно участва в епичните битки от края на 1371 г. когато София е атакувана от османските турци.Но може би най-интересният период на Урвич идва след ХV в. Тогава около храма "Св. Илия" се развива голям манастир, чието проучване приключи през 2015 г. От запад са разкрити трапезарията, магерницата, складови помещения, а от юг - цяло крило жилищни помещения. Някога то е било на няколко етажа, но сега са оцелели руините на приземието. Там се виждат шест килии, чиито подове са покрити с каменни плочи. Повечето помещения са се отоплявали със зидани печки, изградени в стените. На запад се оформя официалният вход на манастира, застлан също с едри плочи. В самия югозападен ъгъл се е извисявала вратна кула, предназначена да охранява портата на обителта. Особено впечатляваща е дългата 12 м трапезария с огромно огнище за отопление. Множество монети, накити и керамика показват, че обителта просперира през "тъмните векове" на османското робство. Според големината й монасите са били не по-малко от 40-50 на брой.Най-вероятно завоевателите дават привилегията да имат свой манастир на хората от околните села - Кокаляне, Герман, Лозен, защото те са били "дервентджии" (пазители на прохода между София и Самоков). Това обаче не ги спасява в края на ХVII в. Тогава обителта е унищожена от огромен пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман II (1687-1691).Става дума за репресиите, на които са подложени християните от Западна България по време на войната между Свещената Лига и Османската империя. През 1683 г. турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, достигайки почти до София. Българите са обнадеждени и вдигат въстания, сред които най-значителни са Чипровското и бунта на Карпош в Македония. Австрийците обаче се оттеглят и започват гонения. Изгорени са много християнски светини, сред които и Урвичкия манастир. Оцелелите монаси опазват някои ръкописи и църковна утвар и се преместват в съседната планина Плана, където основават действащия и днес манастир "Св. Архангели".Две десетилетия по-късно, през 1722 г., в Самоковска епархия се ражда един човек, комуто е съдено да промени съзнанието на българите. В своята "История славянобългарска" Паисий Хилендарски следва съчинението на бенедиктинския монах Мавро Орбини. Сред общите данни той използва един единствен локален топоним. Това е "манастирът Урвич" в теснините на Искър край София, построен на мястото на старата крепост на цар Иван Шишман. Това навежда на мисълта, че Паисий лично познава мястото на изпепеления манастир И може би е чул и записал от местните хора мълвата за станалите край Урвич драматични сражения.През ХV-ХVII в. манастирът е свещено място за хората от София и околностите й. Тук хората са се черкували, научавали са сведения за славното минало на своя народ, дори са се женели. За последното говори невероятното съкровище от сребърни позлатени комплекти булчински набори, датирани в ХVI-ХVII в. и открити в руините на старата крепост. Именно по тази причина, голямата ни идея заедно с кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова е църквата "Св. Илия" и манастира около нея да бъдат реставрирани и да станат място за поклонение и културен туризъм край София. Чудните фрески на църквата "Св. Илия" При ранните разкопки са открити хиляди фрагменти от великолепните стенописи, изпълнени през ХIV в. във високия палеологов стил. Днес те са грижливо събрани и са идентифицирани редица иконографски сюжети. Такива са светците Константин и Елена с Архангел Михаил край вратата, сцените "Срещата на св. Богородица с Елисавета" и "Младият Христос сред еврейските книжници", както и много други неразпознати образи. Необикновената история на съкровището Народните предания разказват за несметното съкровище на цар Иван Шишман, заровено на Урвич в последните дни на съпротивата срещу турците. Засега то не е открито, но в Националния археологически музей се прекрасната сбирка от тежки булчински сребърни позлатени накити от ХVI-ХVII в. Това съкровище се състои от 2 сватбени венеца, множество части от изящно изработени женски колани, 2 цели прочелника, 4 наушника, 2 пръстена, гривна-кубелия, разнообразни по форма висулки. Преди близо 40 години то е откупено на търг в Лондон от английския учител Джон Бърнип, който после го дарява на България.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...