България

  

Обновяват манастир със затрупана черква

PlovdivWeek на 17/04/2018, 00:40

Източник: www.standartnews.com
Близо 625 хиляди лева ще бъдат инвестирани в ремонт и реконструкция на манастира "Света Петка" в трънското село Пенкьовци. Строително-обновителните работи вече започнаха. Средствата се предоставят безвъзмездно от Програмата за развитие на селските райони след защитен проект, предвиждащ обновление на манастирските сгради и облагородяване на дворното пространство, където растат вековни дървета. Пенкьовци е пръснато на махали село в Краището. Административно се числи към община Трън, но е по-близо до Земен, а в миналото е било и към Радомирска околия. Местните добре знаят и тачат църквата "Св. Петка", но и сред тях има такива, които не знаят, че на това място е имало манастир. За сметка на това в района е добре познато преданието, че за да бъде опазен от кощунствени посегателства, храмът е престоял години наред затрупан под могила от земя. Историята на Пенкьовския манастир се корени в далечното минало. Кога точно е бил основан не се знае, но от исторически източници става ясно, че в периода 14-15 век е опустошен и изоставен Смята се, че самото село е възникнало през втората половина на 13 век. Предание разказва, че по време на османската инвазия по тези земи се заселили трима братя – боляри, бегълци откъм Търново и сложили началото на три села – Пенкьовци, Докьовци и Одраница, а населението им дълго пазило самосъзнанието си за болярското потекло. За някогашния манастир сега напомнят вековни дъбове и оцелялата черква. Храмът на света Петка е от по-късно време и се свързва с традиционно силния култ на местното население към светицата. В почти всяко населено място в района има предание, че тя лично е минавала и престоявала по тези места, макар това да не съвпада по време със същинското житие на света Петка. Местните разказват, че черквата е стояла дълги години затрупана под могила от пръст, за да бъде спасена от посегателства на злосторници. Един ден, когато в селото нямало живи хора, помнещи и знаещи за затрупаната черква, пастир забелязал, че една от козите му ближе нещо метално. Оказало се, че това е кръстът от купола на старата черква. Хората я изровили от пръста, а в средата на 19 век пристроили кръгъл притвор, характерен само за този район на страната. През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони са изградени и декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край, но в момента вече ги няма. Стенописите са от 1867 г. и се приписват на македонския зограф Зинофия но в храма има и по-стари фрагменти, някои от които покрити с дебел слой мазилка. През 20 години на 20-ти век е вдигната камбанария от масивно дърво, дело на местен дърводелец, който е правил дограмите на царския дворец в София. Дълго време неговите потомци се грижеха за черквата, но сега там има монах. Близо до църквата има стара двуетажна сграда с няколко стаи, където е имало килийно училище, а по-късно и местни младежи са били обучавани за духовници. Запазени са свидетелства, че тук четири години до 1856 г. е учил изтъкнатият български възрожденски духовник, просветен деец и революционер архимандрит Зиновий Поппетров, родом от близкото село Враня стена. По-малко е известно обаче, че в село Пенкьовци е служил като свещеник св. Софроний Софийски. По сведения на българския книжовник от средните векове поп Пею, подгонен от турско насилие, енорийският свещеник на село Пенкьовци Стефан избягал в София със жена си. По това време по тези места са вилнели черкези и според преданията те са опожарили черквата "Св. Никола", чиито руини сега са между стари дървета в селското гробище.Поп Стефан по-късно забегнал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Подир смъртта на войводата Радул калугерът се завърналотсам Дунава в родината си и се поселил в манастир близо до Русе. Смята се, че това е бил Бесарбовския манастир. Там монахът Софроний се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. В житието му се разказва как дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот. Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение. Предполага се, че преподобни Софроний е живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Българската православна църква почита паметта му на 28 май, а за година на неговото успение е приета 1515 г. Името на светията при монашеското си пострижение е получил и калугерът, който сега бие камбаната в Пенкьовци. Отец Софроний се подвизава на това благодатно място от няколко години и в пост и молитва пребъдва в монашеското си старание за общение с Бога. В неговите трудове по грижата за манастира мупомагат местни благочестиви хора и бизнесмени с корени от селото. Непосредствено до входа към манастирския двор се издига вековен дъб, за който се смята, че е на повече от 800 години. Дървото също се радва на внимание, защото има хора, които идват при него от години, за да черпят енергия, обгръщайки го, но и за да проумеят, че благодатта на това място е от Бога. Друг вековен дъб се издига до сградата на някогашното училище, където сега са покоите на монаха Софроний. Под него местните хора и пръснатите по различни краища техни потомци си правят селския събор.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...



Архив