България

  

Преди 145 години на този ден залавят Левски в Къкринското ханче

PlovdivWeek на 28/12/2017, 00:40

Източник: www.standartnews.com
Гражданско поклонение по повод 145 години от залавянето на Васил Левски организира община Ловеч днес, пише "Епицентър.бг". В местността Пази мост бе представен разказ за срещата на Апостола с турските заптиета на път за село Къкрина. След това бяха поднесени венци и цветя на паметника на Васил Левски в двора на Къркинското ханче, съобщи БНР. Там националният герой е заловен на 27 декември 1872 година. Именно от ханчето започва и безсмъртието на Апостола. То е превърнато в музей през 1931г. и е първият у нас, посветен на Левски и делото му. Припомняме: Залавянето на Левски става в ранната утрин на 27 декември 1872 г.На 26 декември 1872 г. Васил Левски, придружен от Никола Цвятков напуска град Ловеч. Никола поел сам, възседнал коня си, в чийто самар са били зашити архива на комитета и някои писма. Левски, облечен в стари турски дрехи и фес на главата вървял пеша и след около няколко километра настигнал Никола. Край месността "Пази мост" са неприятно изненадани от двама турски стражари (заптиета) също на коне. Левски се отбил настрана от пътя, за да не изглежда, че са заедно. При срещата, която станала при "Пази мост", старшият стражар Али Чауш попитал Никола къде отива и като чул, че отива за Търново, го разпитал за другаря му. Последното подсказва, че Никола е бил познат на стражаря, но Левски не. Когато Никола казал, че не познава другия пътник, заптието попитал Левски кой е и къде отива. "Отивам на лозето си да броя колко кола боклук са стоварили". И добавил: "Аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш Аз съм от Ловеч." Стражарите си тръгнали към Ловеч, без да се интересуват видимо повече от срещнатите. Левски се отклонил към лозето, за да не се усъмнят турците и след известно време се върнал към първоначалния си маршрут, застигайки Цвятков. Сега той яхнал, а спътникът му спешавал. Двамата пристигнали в Къкрина по мръкнало. Ханът бил пълен с хора, които били в видимо приповдигнато настроение. Апостолът и Никола Цвятков се опитали да минат незабелязани в шумотевицата, но един от селяните започнал да любопитства. Христо Латинецът, който държал ханчето и бил член на тайния комитет се опитал да замаже положението и казал, че непознатият е Христо Иванов Крачулът. За нещастие последният се оказал кръстник на любопитния селянин, който отишъл в одаята на Левски, за да го поздрави. Апостолът, обаче наистина познавал Христо Иванов и успял да излезе от положение като накрая се съгласил, че много се е променил. След като всички гости се разотивали по къщите си, тримата седнали да вечерят и да се разговорят. Малко след 21 часа си легнали да спят. Никола сънувал кошмар и някъде преди полунощ се разбудил. Събудил Левски и Латинецът, но Апостолът погледнал часовника си и установил, че едва минава полунощ и пак легнали. Цвятков не можел да заспи и отишъл да яде с намерението да не ляга до заминаването. След два часа през нощта той отново събудил спътниците си и този път всички започнали да се подготвят за пътуването си. Христо отишъл да уведоми роднините си, че ще отсъства, а Левски излезнал през задната врата по нужда. Тъкмо се завръщал и чул по входната врата тропане. Николчо помислил, че Латинеца се връща, но ударите зачестили и се чул вик " Ач капую бе ханджи". Той разпознал гласа на заптието от "Пази мост" и веднага казал това на Левски. Заградени били от много заптиета. Левски взел от стената револвера на Христо Латинеца и излезнал през задната вратичка. Там прекосил двора, но за да не вдига шум отваряйки северната портичка на хана, Дяконът се засилил да прескочи плета. Заптиетата пазещи противоположната порта го забелязали и стреляли по него. Един от куршумите засегнал лявото му ухо, но не това е пагубното. За негово нещастие, докато прескачал, потурите му се закачили за един от колците на плета и той паднал по лице на външната страна на оградата. Там в засада го чакали три заптиета, които му се нахвърлили почти едновременно. Левски за малко успял да ги отблъсне като дори ранил един в ръката, но другарите им бързо пристигали. Последвал неравен сблъсък и Апостолът на Свободата най-накрая бил заловен. Това е най-разпространената история за залавянето на Левски и тя е пресъздадена по разказите на Никола Цвятков и Христо Латинеца, които заедно с Левски са арестувани и отведени за Ловеч, после Търново и към София, но нямат неговата зла участ. Истината за залавянето на Левски при Къкринското ханче се съдържа и в архивите от проведения разпит в София. Въпрос: Как ви заловиха Отговор на Левски: Към десет часа сутринта по турски (около 4-5 нашенски), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, водачът на групата заптиета, изпратена да го арестува). После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме..." Задържаните са изпратени първо в Търново, а от там – в София. Извънредната следствена комисия изземва функциите на съд и осъжда Васил Левски на смърт. Апостолът е обесен на 18 февруари 1873 година в покрайнините (тогава) на София. Ханът в Къкрина запустява. По-късно е опожарен, но през 1901 година проф. д-р Параскев Стоянов прави на място архитектурни заснемания по оцелелите след пожара основи. През същата година ловчанлии поставят паметна плоча на мястото, където е заловен Апостола. Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина се заема през 1924 година с набиране на средства за възстановяване на хана. През 1926 година започва изграждането му наново, а през 1931 година, с официална церемония е открита музейната експозиция.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...