България

  

"Сердика е моят Рим"

PlovdivWeek на 25/04/2016, 00:41

Източник: www.standartnews.com
Ларгото сродява София с Вечния град, показва по уникален начин велико културно наследство След тържественото откриване на реставрирания античен комплекс в центъра на столицата на 20 април 2016 г. непрекъснато чуваме думата "ларго". Сигурен съм, че много от хората даже не знаят какво означава тя. Според Тълковния речник в архитектурен план "ларго" е широката главна улица на един град. Но за нас, българите, тя придобива много по-голямо значение. Защото мястото в центъра на днешна София някога се е намирало в средата на един от най-важните римски градове - Сердика. Всъщност нашата столица имала много имена. Първото известно е Сердонполис от името на тракийското племе серди, живяло в първите векове на новата ера по тези места. Вече при римския император Траян наименованието било установено на Улпия Сердика. Българите назовавали града Средец, но през Средновековието понякога се използвало и гръцкото Триадица. Днешното название се появило за пръв път през ХIV в. и дошло от символа на нашата столица - прекрасната катедрала "Св. София". Още при управлението на Марк Улпий Траян (98-117 г.) Сердика станала важен град на пътя Виа Милитарис. През II в. той се разраснал при императорите Марк Аврелий и Комод, а според един надпис през 176-180 г. бил ограден с мощна крепостна стена, увенчана с величествени кули. Тогава бил каптиран горещият минерален извор и вдигнали градските терми много представителни административни и жилищни сгради.Разцветът на Сердика е при император Константин т Велики (306-337), въвел християнството в Рим като официална религия. Той разбрал, че трябва да има нова столица на огромната държава, разраснала се далеч на изток. Изборът е между Сердика и Византион на брега на Босфора. Самият император бил влюбен в древния град на сердите и често казвал: "Сердика е моят Рим!". Често идвал тук и живял с месеци в своя огромен дворец, намирал се между днешните улици "Калоян", "Позитано" и "Леге". В крайна сметка обаче надделял прагматизмът и за столица на Римската империя бил избран намиращият се на ключово място Византион, преименуван на Константинопол. Градът останал важен център и през Средновековието. На 9 април 809 г. хан Крум присъединил Средец към българската държава. При управлението на цар Самуил даже станал седалище на българските патриарси, а край него били базирани основните войски в продължителните войни с Византийската империя. В края на ХII в. епископът на Средец вече получил митрополитски сан. През 1371 г. София била ключова крепост в сраженията за отстояването на българската независимост при османското нашествие. През периода на турското робство градът продължавал да се застроява и древните останки потъванали дълбоко в земята. И все пак от тях се е запазила значителна част. А работата на нас, археолозите, е да ги извадим от забвение и да ги покажем на хората. Нека се разходим из останките на антична и средновековна София. Нашето пътуване ще започне от древната базилика "Св. София", извисяваща се срещу величествената съвременна катедрала "Св. Александър Невски". Тази сграда е от VI в., но се намира върху основите на поне две по-стари църкви, датирани още в IV-V в. Последната трикорабна базилика е с тристенна апсида от изток и просторен притвор. Най-голямата атракция в "Св. София" обаче се намира в нейните подземия. Работата е там, че християнският храм е бил изграден извън крепостните стени и насред некропола на Сердика. Гробищата на големия град са се простирали на обширно пространство между Националната библиотека, Университета и Народното събрание. Около 50 гробници пък се намират под църквата "Св. София" и непосредствено край нея. Някои от тези съоръжения са особено представителни като тази на Хонорий, чието име е изписано с червени букви върху свода През 2013 г. гробниците под храма бяха реставрирани и днес представляват невероятна атракция, подобна на катакомбите в градовете от римската епоха. От "Св. София" поемаме към центъра по ул. "Московска", но преди да стигнем дотам, се отбиваме надясно по малката пряка "Будапеща". Веднага виждаме новия хотел "Арена ди Сердика", в чиито подземен етаж е експонирана част от Амфитеатъра на римския град. Той бе открит през 2004 г. За неговото съществуване се знаеше и преди от намерена каменна плоча-афиш с релефи, представящи предстоящи гладиаторски борби. Оказа се, че арената за зрелища е била построена в края на III и началото на IV в. Имала е размери 60,5/43 м, които я нареждат сред най-големите съоръжения в Римската империя. Освен схватките на обречените да умрат воини, там са се провеждали театрални постановки, рецитали на поети и музикални изпълнения. Неусетно достигаме до Ларгото или, както е официалното му название, площад "Независимост". Преди да потънем в дълбините на реставрирания комплекс, ще влезем в двора на Президентството. Там се намират запазените величествени останки от т. нар. Константинов квартал. Към небето се извисява най-добре запазената сграда от езическия период - Ротондата, която след християнизацията станала църква, наречена на св. Георги. Източно от нея пък е една от главните улици на Сердика, както и голяма обществена сграда с план на трикорабна базилика. Константиновият квартал е продължавал на запад под площада между хотел "Шератон" и църквата "Св. Неделя". Предполага се, че там са се намирали самият дворец на император Константин Велики и булевтерионът - сградата на градския съвет. Ето че е време най-сетне да видим и най-новия комплекс, експониран преди дни под Ларгото. Слизаме в подлеза до Президентството и минаваме през Източната порта на Сердика, пазена от две петоъгълни кули Входовете на античния град били четири и са имали особено представителен вид. Днес от археолозите е разкрита и Западната порта до днешната католическа църква "Св. Йосиф". Минавайки през Източната порта, ние се оказваме на широка улица, застлана с оригиналните каменни плочи от римската епоха. Това е Декуманус Максимус, която по-нататък ще се пресече с другата главна улица - Кардо Максимус. Оттук и чак до Халите вървим по напълно автентичните нива от древността. Край нас се виждат останките от древните представителни и жилищни сгради, някои от които са с прекрасни подови мозайки При разкопките е открито дори и името на собственика на една от тях - общинския съветник на Сердика Ариус Пап.Наред с античните сгради са и няколко прекрасни паметника от късносредновековния период. На първо място е църквата "Св. Петка Самарджийска", изградена през ХV в. В нея са съхранени красиви фрески, изпълнени през ХV-ХVI в. Впрочем в централната част на София има още една средновековна църква - "Св. Спас", чиито останки са вградени и експонирани в модерната централа на "Уникредит Булбанк". А в новооткрития комплекс под Ларгото умело е експонирана украсената със стенописи апсида на още един храм, преместена със сложна инженерна операция от трасето на метрото под булевард "Мария Луиза". Видяното от нас е изумително. Всъщност в Европа има само един подобен център, където по такъв начин са показани славните паметници от миналото. Това са форумите във Вечния град Рим, разкрити през 30-те години на миналия век. По този начин с осъщественото чрез европейски средства от българското правителство начинание София се нарежда сред градовете, показали по най-добър начин своето велико културно наследство.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...