България

  

За да откриеш себе си, отиди в Боженци

PlovdivWeek на 30/04/2016, 00:40

Източник: www.standartnews.com
На това място забравяш за модерния свят и стреса Селото е живо, диша и спасява българските традиции Има ли нещо по-хубаво от празник с истински приятели, с които можеш да пееш песни до зори, да забравиш, че имаш телефон с интернет и да не мислиш за краен срок и кредит. Някои ще кажат, че такова място не съществува, но няма да са прави. Там сред Балкана, сгушено в гората, уж близо до града, се крие Боженци. Селото, в което се чувстваш човек. Някои казват, че това е мечтата на всеки българин. В село Боженци можеш да откриеш не само непознати хора и места, но и да научиш нещо ново за себе си. Там край Габрово можеш да забравиш дори че имаш фейсбук, защото няма да ти трябва. Въпреки че имаш пълен обхват на телефона, той спира да звъни. Дали заради балканския въздух или от аромата, носен от скарите и чеверметата, но тук телефоните не звънят. Няма начин да стигнете до Габрово и да подминете Боженци, казват в града на Рачо Ковача. Уникалното село е с история повече от 600 години Началото си води от една легенда за болярката Божана. Преди 6 века тя извела от разорената и опожарена столица Търново синовете и братята си и се заселила с тях сред вековните гори. Преданието разказва, че така жената с божието име поставила началото на китното селце. То постепенно се разраснало. Както било прието, къщите по това време се строели една по една за всеки нов заселник. Хората се хващали на работа - един бил дърводелец, друг разбирал от градеж с камък, трети стягал покрива. Така - докато стане готова цялата къща и след това бригадата се прехвърляла на следващата. Селото е разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол. Хората от Боженци не били бедни. Те векове пътували и търгували с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола и др. Със 110 къщи и около 500 жители, в края на ХIХ век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. Но постепенно хората се изселват. Остават 100 къщи, които са на възраст от 100 до 250 години. Затова през 1964 година селото е обявено за архитектурен и исторически резерват, а четиридесетте души, които живеят в него, го пазят живо.Но в това старинно селище човек и сам да живее, не се чувства самотен, казват местните хора, които са особено гостоприемни. Криволичещ път, заобиколен от невероятно зелени поля, преливащи в гъсти гори, те отвежда от пътя за Габрово към скритото селце. Пътувайки имаш чувството, че Боженци се крие зад следващия завой, но не е така. 15-те километра те карат и да шофираш внимателно, но и да се принесеш в друга реалност. Паралелният свят е тук на Земята. Осъзнаваш го, когато пътят свърши и си пред табелата на селото. Пристигайки тук светът вече е друг но и ти си променен. Вече си забравил суетата и оставяш колата си на първия паркинг извън селото. Вече си обикновен човек! Боженци те посреща с тишина и аромати. Тук са съхранени не само възрожденските традиции, но и готварските рецепти от бабите. Селото сега е архитектурен резерват, пише в туристическите справочници. Всичко в него обаче се "бунтува" и не иска да приеме името музей! Боженци е живо и диша, като истинско българско село, което има мисия да спаси нашите традиции. След Освобождението, когато традиционната търговия и занаятите в Боженци замират, се стига и до прекъсване на културното, икономическото и социалното развитие на селото. Точно това обаче спомага за съхраняването на цялостния архитектурен и градоустройствен ансамбъл на селището. В Боженци е съхранена непокътната възрожденската атмосфера с прекрасни архитектурни образци от XVIII - XIX в. На 6 септември 1964 г. тържествено е открит Архитектурно-историческият резерват - Боженци. Днес там ходят няколко вида туристи. Има такива, които пристигат само, за да направят снимки. Фотоапаратите не са забранени, те са задължителни. Трябва да имате готовност да се върнете и през друг сезон. Боженци винаги е различно. Зимата няма да откриете това, което сте забелязали през лятото и обратно. В селото идват и туристи, които са се отдали на кулинарията. Те започват с боб яхния или бобена чорба в гърне, а на пролет с местния специалитет - каша от коприва, с орехи и сирене. Няма такова място, казват те, докато похапват в една от многото механи. В тях винаги скарите са включени, в огнището има боб в гърне и ракията винаги е изстудена. За виното нищо не се казва - там думите са безсилни. То трябва да се опита на място. Преди да си изберете механа, обаче, е добре до се поразходите в музеите. В АИР "Боженци" са отворени за посещение и две музейни къщи - къща-музей "Баба Райна" и къща-музей "Дончо Попа", които представят етнографски експозиции. Задължително трябва да влезете в "Менгема" - работилница за пречистване на восък в Килийното училище, Експозиционната зала в Новото школо и Изложбената зала в Старото школо. В изложбената зала се сменят гостуващи изложби, а в експозиционната освен гостуващите изложби се поставят и постоянните експозиции на музея. Църквата "Св. Пророк Илия", построена 1841 г. е свързана с интригуваща история, която разказват местните екскурзоводи. На 20 юли отбелязваме деня на Свети Пророк Илия. Магическа е връзката на Свети Илия с огъня, оттам - със слънцето и светлината, които изпълват с магия, създават и определят целия живот на земята. В Боженци има предпочитание към светците-победители светците-конници. Буйният нрав на божанскалии ги доближавал именно до тях. Може би заради това намерените в местността Падало - Габрово в началото на 19 век икона на Свети Илия и дървен кръст, били донесени в Боженци. При строежа на църквата в селото през 1839 г. ,те били вградени в основите й. Според легендата известният търговец, даскал и лечител Иван Топала вероятно по търговски работи е бил във Видин. Точно по това време любимата жена на видинския паша си навехнала крака, трябвало да се намести, но без да бъде докосвана. Дядо Иван помогнал: заръчал да назобят хубаво един кон и да качат кадъната на него, да превържат краката й под корема на животното и да му дадат да пие вода, колкото поиска. От водата стомахът на коня се издул и кракът се наместил. Когато я свалили, жената ходела свободно. Като награда Иван Топала получил пенсия, освободили го от данъци и най-важното - издействал разрешение за строеж на църква в Боженци. Той подарил и мястото за нея. Построяването на църквата е било наистина важно събитие в живота на селото - първото крупно обществено начинание на божанскалии. Те се надпреварвали да помагат и даряват. Най-богатите дали по една махмудия, по-средните - по 10-20 гроша, а няколко души - по крина царевица или просо. Каквото не стигнало, дал Петко Милчев, богат за времето човек. Баба Пена Лучничката подарила къща и пчелин. Строителите били от съседното село Трапесковци - Лазар Стоянов с 26 души. Започнали през 1839 г. и на първи април 1840 предали завършената църква на църковното настоятелство. Църквата е построена на високо Както външното, така и вътрешнопространственото оформление се отличава с внушителност. Изградена е изцяло от каменна зидария на хоросан с дебели 80 см стени. През 1895 г. за 120 наполеона е построена камбанария, висока 17 метра, камбаната за която е докарана от Харков. В Боженци може да се разгледа и къщата-музей "Баба Райна" Тя е една от най-старите сгради запазени в селото. Запомнено е, че е строена по време на френската революция. Етнографска експозиция от 18 - 19 век. В Боженци има и печат на 100-те Национални туристически обекта.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...