България

  

Проф. Константинов: Самите Западни Балкани са виновни да няма конкретни ангажименти на ЕС към тях

PlovdivWeek на 20/05/2018, 00:40

Източник: www.standartnews.com
Проф. Михаил Константинов в интервю за обзорното предаване на Радио "Фокус" "Това е България". Водещ: 17-ти май е ден на върховно постижение за българската дипломация, защото на него през 1913 година в Лондон е сключен мир, който слага край на Балканската война при изключително изгодни за България условия. Какви паралели можем да открием между събития и процеси около двете дати – 17 май 1913 година и 17 май 2018 година Въпросът е към проф. Михаил Константинов. Михаил Константинов: Това е 105-годишен интервал от време, който разделя двете събития. И двете събития са очевиден успех за българската дипломация. Друг е въпросът, какво следва по-нататък, защото след Лондонския мирен договор, както знаем, настъпват неприятни събития. Имаме Междусъюзническа война, която е неуспешна за България – България понася териториални загуби в резултат на Междусъюзническата война, губи Добруджа, губи завоеванията срещу Турция. Така че аз се надявам, че сега нещата са много по-добри, защото така поне изглеждат – добри за България. Друг е въпросът, че това, което очаквахме да се случи на този 17 май 2018 година, не се получи точно в тази форма. Резултатите са доста по-скромни, и по-скоро клонят към нещо, което го наричаме успех на срещата в това, че изобщо е имало среща. Европейските лидери, разбира се, не се и занимаваха само с Балканския проблем, те обсъдиха своите бъдещи отношения със САЩ, знаете, че се взе решение да бъдат подкрепяни европейски фирми, които попадат под санкциите на САЩ. Изобщо нещата стават доста интересни и застъпваме в епоха, в която съюзници, бивши съюзници вътре в НАТО започват да налагат икономически санкции една на друга. Това е доста абсурдна ситуация, от която се надявам скоро да излезем. Но така или иначе, България каквото можа, направи. Това беше признато от всички други участници в срещата, но и нямаше как много повече неща да се случат. Виждате скептицизмът на големите държави – най-големият скептицизъм е при французите. Очевидно Макрон и хората около него не са склонни на никакви компромиси и те имат своите основания. Аз се надявам поне по проблемите по транспорта, които са особено важни за България, да имаме благоприятно за нас решение. Но това също остана без решение, тепърва ще има разговори и там. Както се казва, важна стъпка, но не голяма. Стъпката е малка. Водещ: Кое би могло да е едното наум, с което според премиера, участниците в срещата са си тръгнали Михаил Константинов: Едното наум е, че нещата се казаха, но не се доизказаха съвсем, защото част от участниците очакваха да получат, ако не конкретна дата, то поне пътна карта. Точно това не се случи. Виждате, че никакви срокове няма, говори се пожелателно – кой когато е готов и т.н. Водещ: Няма и конкретни ангажименти, проф. Константинов. Михаил Константинов: Няма и конкретни ангажименти, да. Изобщо нещата висят. Затова са виновни до голяма степен и балканските държави – тези 6 държави от Западните Балкани, защото те не успяха да демонстрират, че са решили проблемите помежду си. А Европейският съюз в никакъв случай няма да приеме нови членове, които имат тежки териториални взаимни претенции една спрямо друга. Най-тежкият проблем, разбира се, е Косово, но има и други проблеми. Знаете, че и държавата Босна и Херцеговина е много странно образование. Тя всъщност лично според мен е държава пред разпадане. Република Сръбска, която мисля, че не беше и представена отделно от своя президент, има силни тенденции да се слее със Сърбия, и това ще означава край на сегашната Република Босна и Херцеговина. Така че на Западните Балкани е проблемът да седнат и да изгладят противоречията помежду си. Успех обаче е това, което заявиха македонците и гърците, а именно че са почти са решили проблема с името. Въпреки че решението не го чухме. Водещ: Докато не го чуем, че като решение е взето – няма решение. Михаил Константинов: Да. Не го чухме, но ако те това поне направят до края на месеца, с това ще се запомни цялата история. Така че дай Боже, поне да чуем скоро време, че наистина има едно компромисно име, което двете страни приемат и това ще отпуши пътя на Македония за по-тясна интеграция. Водещ: Как ще се развие процесът оттук нататък, проф. Константинов, защото някак останахме с впечатлението, че отговорът на този въпрос се претупа Михаил Константинов: Ние няма как да мислим за Западните Балкани, за техните европейски перспективи само затворени в рамките на Европа. Има световни процеси, които са доста бързи, неприятни, и които са далеч от своето решение. Има няколко точки на конфликти, които буквално отиват към бързо решение не в добрия смисъл на думата. Можем да изброим: първо, Сирия. Защото за Сирия всеки си има някакво становище, там е много тежък проблемът. Става въпрос за Левантийското находище на газ, най-голямото в света. Това е цялата история. Ако мислите, че това е свързано с човешки права и такива ми ти работи, няма такова нещо. Там въпросът е: кой ще получи достъп до Левантийския басейн. Там решение бързо няма. Второто, което виждам, е силната позиция на Турция. На мен лично не ми е ясно, какво иска Ердоган. Може би трябва да изчакаме да видим изборите, за да видим накъде ще тръгне страната. Водещ: Тя изтегли посланика си от САЩ. Това е много любопитно. Михаил Константинов: Да, изтегли от САЩ, не само от САЩ, и някои там държави, които подкрепиха откриването на посолството. Там пък палестинската автономия си изтегли посланиците. Между другото, това, което се случи по време на нещо като малка интифада, беше наистина много, много тъжно, и много потискащо, защото загинаха 60 души, сред които и млади хора. Но тук трябва да признаем и много деструктивната роля на "Хамас", защото те всъщност подкокоросаха хората да излязат. Аз се чудя, като са толкова героични, защо ръководителите на "Хамас" не отидоха да поведат протеста, пратиха малолетни деца да участват в този протест, тоест, малолетни граждани на Ивицата Газа. В крайна сметка, те какво си представяха – че Израел ще отвори границите, и те ще могат да минат, и да правят каквото искат. Няма как да стане това. От една страна, Израел може би използваха прекомерна сила, но те показаха как се пази граница. Така се пази име. И това трябва да бъде изключително важен и тежък урок за европейците. Рано или късно ние ще се сблъскаме с подобен проблем, когато десетки хиляди, може би стотици хиляди души ще се опитат да минат през телените мрежи и да влязат тук насилствено. Ние от сега трябва да знаем, какво ще правим – ще използваме ли сила, какъв обем сила, ще се предаваме ли. Разбирате ли, това са въпроси, които като не ги задаваме, те не изчезват. Като замитате един въпрос под килима, това не се решава по този начин. Ние отсега трябва да знаем, какво ще правим и категорично да го заявим. Израелците в това отношение постъпиха честно. Те казаха: "Не влизайте, ще употребим сила". И показаха, че употребяват сила, която, разбира се, имаше трагични последствия. Винаги загубата на човешки живот е голяма трагедия. Ето виждате какви събития се развиват. И те няма да ни се разминат. Ако някой си мисли, че ще ни се разминат, няма да се случи. Освен това, нали знаете какво ще стане в Италия – те се разбраха двете партии – Петте звезди и Лигата, вероятно ще има най-антиевропейското правителство в цялата следвоенна история на Италия. Само дето няма да излизат от НАТО и от Европейския съюз – за това са се разбрали, но ще направят всичко възможно да вгорчат живота на тези две организации, защото разочарованието в Италия е огромно. Италия беше оставена сама да се справя с един мигрантски поток, който не тя е предизвикала. Разбира се, италианците имат някаква вина за това, което се случи в Либия, но в крайна сметка те бяха оставени на вълците. В Северна Европа стояха някакви хора, говориха глупости от типа: "Елате всички". Абсолютна дивотия как всички ще дойдат и къде ще отидат. И тези "Елате всички" къде се отправиха Отправиха се към гръцките острови и след това към италианския бряг. В Италия има десетки градове, които в буквалния смисъл на думата не стават за живеене. Те са просто градове под обсада, но под най-тежка обсада. Там хората не знаят какво да правят. И могат да вземат кой знае какви мерки. И затова резултатът от изборите в Италия е такъв. Ако има избори в Гърция, не искам да съм лош пророк, но резултатът ще бъде много подобен. Могат да дойдат много силни националисти, които да прибягнат до силово решаване на проблема с мигрантите по гръцките острови. Да не говорим, че Турция и Гърция са пред явно сбиване. Те само дето не почнаха да си свалят по 1-2 самолета на ден, което може да настъпи във всеки даден момент, и ще бъде страшно. Така че нещата хич не се развиват добре, но това е, което се случва. Ако трябва да обобщим: битката е за ресурси. Ресурсите се свършиха и сега, в момента подялбата на ресурсите няма как да стане по мирен път. Водещ: Проф. Константинов, от срещата в София и от изявленията на нея направиха изключително впечатление коментарите и поведението на френския президент Еманюел Макрон. Очевидно, че те се превръщат в знакови за европейската политическа сцена и показват, че Франция не е готова да прави компромис в името на европейска идея или на каквото и да е друга лексика от досега съществуващия Европейски съюз. Михаил Константинов: Така е, и това донякъде е разбираемо, защото между другото не трябва да забравяме Макрон под какъв огромен натиск е поставен у дома. Той играе силният човек навън, но всъщност положението му вътре в страната съвсем не е за завиждане. Срещу него има надигнати огромни сили, включително профсъюзи със съпротива срещу реформи, които той иска да въведе и т.н. Не забравяйте и друго, че Франция действително изглежда силна и добре отвън и с доста добре функционираща армия, но тя има гигантски външен дълг. Не знам колко трилиона дължи, но това са суми, по които те годишно трябва да плащат лихви. Така че всеки французин мисля, че дължи по около 150 хиляди евро навън. Значи, още веднъж ще повторя – между 100 и 150 хиляди евро всеки французин дължи, без даже да го знае. Да, но някой ден хората, които са ги дали тези пари, ще дойдат да си ги поискат, което допълнително ще влоши положението във Франция. Изобщо нещата не са прости, а трябва да се запази разум. Европа трябва да е единна пред лицето на Брекзит, който ще се случи всеки момент догодина. Трябва да се признаят грешките, които се направиха. Засега грешките се признават с половин уста. Германската политическа класа си призна, че е сбъркала през 2015 година, но някак си така между другото – "Малко сбъркахме". Не сте сбъркали малко, сбъркахте много. Това трябва да бъде ясно и честно казано на европейските народи. Те ще разберат. Както се казва, системата е "Иване, кажи си". Да си кажат: "Сбъркахме", да се извинят пред своето население, което беше подложено на тежък натиск, на неприятности и да поискат доверието на хората. Това е. Няма да стане с лъжи и политически коректни такива бръщолевения. Хората искат истината, а не лицемери въжеиграчи. Но аз се надявам, че на европейските политици накрая ще им дойде акълът. Ако не им дойде, някой ще им го вкара този акъл по друг начин. Да не дава Господ. Водещ: За съжаление, може и да не се случи, защото изборите са догодина, с което мандатите свършват, и сякаш се наблюдава умора у лидерите на европейските институции и желание за тупкане на топката – да мине по-спокойно времето. Михаил Константинов: Точно така. Но там е работата, че това, което се случва в момента, в много голям мащаб ще се случи между 23 и 26 май догодина, когато са европейските избори. И може да има един Европейски парламент, съвършено различен от този, който е в момента. Тези благи хора, които стоят горе и говорят приятни, мазни работи, могат да бъдат заменени от едни, които доста ще приличат на лидерите от средата и от първата половина на ХХ век. Мога да ги изброя кои са тези лидери, въпреки, че техните имена са в момента табу, никой не ги казва, но ние трябва да ги имаме предвид – това са Мусолини, Хитлер, Сталин – това бяха лидерите през първата половина на миналия век. А сегашните изглежда са забравили, тази работа как се случи. Това не е хубаво да се забравя историята. Който си забравя историята, ще я повтори, и то по трудния начин. Водещ: Вторият път повторението на историята е фарс. Знаем го това. Михаил Константинов: Точно фарс, да. Водещ: Проф. Константинов, като се върнем пак отново тук, при нас на Балканите, какво ще бъде поведението на балканските лидери след тази среща Да не се случи като преди 105 години – "съюзници-разбойници" Михаил Константинов: Аз искрено се моля за това, този опит, който балканските държави са натрупали, да доведе до позитивни политически промени в мисленето на техните ръководители. Макар че историята ни учи на това, че никой не се учи от нея, за голямо съжаление. Но има като че ли шанс, защото в крайна сметка като че ли някакъв разум се проявява. Ето, виждате, дори самият факт – отново ще дойдем до първата мисъл – самият факт, че срещата се състоя, наистина е успех. Дойдоха тези хора, седнаха на една маса, стиснаха си ръцете, което също не е малко. В крайна сметка, когато има човешки контакт между лидерите, като че ли междудържавните отношения много по-лесно се решават. Това не е никак маловажно. Когато сте видели един човек в очите, когато сте стояли на една маса и сте говорили, някак си не е толкова лесно да се прибереш в къщи и да му забиеш ножа в гърба. В този смисъл аз съм силно умерен оптимист. И да, срещата беше успех за България – толкова е можело да се направи. Може на някой да му се струва малко, но обективните обстоятелства са такива. България направи всичко възможно по много добър начин, но толкова. Това е – имаше среща, дай Боже, разговорите да продължат.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...