България

  

Върнаха от забвение храма „Свети Йоан Кръстител"

PlovdivWeek на 22/05/2018, 00:40

Източник: www.standartnews.com
След прекъсване от 70 години, за Великден 2018-а църквата на село Върбово, община Чупрене, отвори врати отново. Минало е много време от последната служба, а хората не са забравили вярата си. И наред с малцината, оцелели от тази служба до днес, много следващи поколения влязоха със спомените на предците си. В неделята на светите Мироносици след Пасха пообновената църква бе и осветена. Службата води лично видинският митрополит Даниил. Повторното освещаване на храма след толкова години забвение е свидетелство, че вярата ни е жива. Цяло чудо е да видим запазени стенописи от 17-ти век. Хората са живели трудно, но са намерили сили да запазят храма си, а днес и да го възкресят за живот отново, каза владиката след службата. Това е едно добро дело, смята и кметът на общната Ваньо Костин. Момчета от Върбово, но живеещи в София, обединени около футболния клуб "Ботев – Върбово", почистиха от храсти и треви терена около храма, общината осигури средства за ограда, помогнахме и с други неща за обновлението. Така извадихме за живот един храм на над 400 години. Той е наша духовна ценност, нужна на хората и днес, каза Костин. В нашия храм ми се иска отново да има кръщенета, помени, да се събираме и да общуваме, да се видим. Т.е. храмът да се превърне в обединителен център за нас, оцелелите през годините в селото, допълни кметът на Върбово Еленко Антов. А оцелелите вече са едва към 60 - 70 души. Някога Върбово е стигало до 2000 души. Храмът им е един от най-старите в епархията. Фигурира в архивите на видинската митрополия от 1600-та година. За патрон е избран "Свети Йоан Кръстител". Има данни, че през 1652 година е изписан. Надпис вътре говори за изграждане на предверие през 1898 година – т.е. не е оставен в първоначалния си вид, а е бил дострояван и приспособяван за новите нужди. През 1927 година е обявен за народна старина, а през 1973 – за архитектурен художествен паметник на културата. Храмът, оцелял над 4 века, има безличен външен вид. Покривът му е с плочи, вадени от близките кариери. Полувкопан е в земята, за да бъде скрит от погледа на турците. По размери е малък – 7,50 на 5,90 м. Сградата е здрава, иззидана с камък, а дебелината на стените е 90 см. По вид е еднокорабна, с полукръгла абсида и два прозореца от южната страна. Но въздействие е търсено и постигнато във вътрешното пространство.Цяло чудо е, че стенописите за запазени. Според специалистите, това е станало поради неизползването му и непаленето на свещи. Изследователи на църковното изкуство твърдят, че украсата на тази църква е една от редките творби на 17 век. Стенописите имат добро художествено и техническо изпълнение. В средата на свода е изрисуван Христос Вседържател с 12-те образи в медалиони на апостолите. Наред със сцени от живота на Христос, има и сцени от живота на свети Димитър, свети Георги, ликовете на Архангел Михаил и Константин и Елена. Влезлите в храма с интерес разглеждат 4-те сцени над вратата – "Възнесението на Христос", "Покрепение", "Успение" и "Опретение". На юг между двата прозореца е образът на патрона свети Йоан Кръстител. Кръстителят е изобразен в единствената в българската иконография поза. В първата част той е малко момче с нимб на главата, което броди из пустинята, водено от ангел. Друг ангел подтиква вече възрастния Йоан. Според голямата изследователка на късносредновековното и възрожденско изкуство Иванка Гергова, подобни сцени има в църквата на село Железна, община Чипровци и във "Въведение Богородично" в Ниш, Сърбия. Това може да говори за изписване от едни и същи художници. Интересен е и образът в абсидата на Богородица Ширая Небес – вдигнала двете си ръце за поздрав, а Христос е по средата. Такъв образ на Божията майка е рядък, имало го и в храм в Париж, твърдят познавачите на църковното ни изкуство. Иконостасът на храма е дърворезбован, което говори за по-късната му направа. Това трябва да е станало през 19-те век. Но иконите по него ги няма – откраднати са. Оцеляла е само една – на света Богородица, рисувана от Витан Николов от тревненската художествена школа през 1889 година. Близо до църквата е открит и надгробен надпис от 1797 година. Храмът във Върбово е един от най-ценните в епархията, твърдят от видинската митрополия. Той има всички данни да се превърне в дестинация на религиозния туризъм. Преди години членовете на футболното сдружение "Ботев – Върбово" със собствени средства и доброволен труд издигнали и 8-метров метален кръст, за да има къде да се събират хората на големите християнски празници. Тази година пак се събират на 26 май, когато е съборът на селото. Само че сега имат и храма си - в него пак ще има служба, а вярващите ще запалят свещ в памет на предците си и за здраве и благоденствие на живите. Такава възможност прави от селския събор истински празник – на вярата, общуването и продължението на малкото, но все още съществуащо и обичано родно село.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...