България

  

Земята на кукерите

PlovdivWeek на 22/01/2018, 00:40

Източник: www.standartnews.com
Наричат община Симитли "Земята на кукерите". С пълно право. Тук все повече са къщите, в който има поне по един кукер. И не само мъже и младежи обличат кожите, а и жени, и девойки. Истинска кукерска война се вихри в населените места през целия месец декември. Хиляди обличат кукерските премени, окачват чановете върху тях и правят шествия по селските улици Земята се люлее от танците им, злото пък бяга надалеч. В града и в селата искат да имат най-много кукери и те да са с най-атрактивни костюми. Традицията е жива при нас, към мъжете се присъединяват и много деца, и юноши. Много родители обличат в кожи дори своите бебета, които са на по 3-4 месеца. "Да си кукер е призвание, тръпката от това да облечеш кожите и да играеш за здраве и благоденствие не може да се опише с думи", твърдят местните хора. Въпреки трудностите на всекидневието първият ден от новата година си остава събитие 1 за региона. Хиляди излизат по улиците на Сурва, няма човек, който да остане равнодушен към тази феерия на красиви костюми, причудливи маски, страшни сурати, пъстри народни носии, танци и звук на чанове. Идват много гости от страната, за да видят кукерското шоу в община Симитли. "Толкова народ не сме се събирали в миналото на първомайски манифестации. Яйце няма къде да падне, такава блъсканица е, но си струва", категорични са по-възрастните хора. Специално за Сурва много гурбетчии се прибират в родния си край. Защото са запалени кукери и нямат търпение да облекат кожите премени. "Откак се помня, все съм кукер. За нас това е начин на живот. Някои може да не ни разберат, но тук е традиция открай време с кукерски танци да гоним злото и дявола. От няколко години отглеждам и стадо с пръчове, за да може от тях да правим кукерски костюми с дължина на косъма над 80-90 сантиметра", твърди Методи Равначки от симитлийското село Крупник. Никак не е лесна организацията и поддържането на една кукерска група. То не е само да излезеш един ден в годината. Подготовката отнема много повече време. Всяка дружина си има касиер. Работата му е отговорна, защото събира парите, които се даряват на сурвакарите. Но поне не носи тежките кожи и звънци. Всяка махала разпраща емисари из цялата страна да търсят качествени кожи за кукерските костюми. Около 30 души живеят повече от месец на колела. Обикалят и най-затънтените краища на България, за да спазарят стоката. А една кожа се дава за не по-малко от 200 лева. Има и такива, които са с дължина на косъма над 90 сантиметра и удрят цена от 5000 лева. Вече не може да се намери пръч на цена под 1000 лева, някои броят по 3000-4000 лева за едно животно с дълга козина. На практика най-хубавите кукерски костюми от кози кожи стига до цена от 15 000-20 000 лева. "Не всичко от една кожа влиза в костюма. Избират се най-добрите парчета. Нерядко ти трябват 10-15 кожи за цял костюм. Това прави най-малко 4000-5000 лв., но не и за кожи с дълъг косъм, те са много по-скъпи", казват кукерите. Преди години ходели чак до гръцката столица Атина. Обличали вносни премени на Сурва. Докарвали хубави и евтини кожи чак от остров Крит. Купили 70 бройки, за които платихме по 10-20 евро за брой. "Излязоха ни почти без пари, защото там нямат нашите обичаи и не са им познати кукерските танци", разказват мъжете в Крупник. Местните търговци на кожи ги бива, отдавна са в занаята и умеят да надделеят над конкуренцията и да грабнат я жив пръч, я хубава кожа, я готов кукерски костюм. Всичко се върти около парите. Плащаш повече от конкурентите и вземаш стоката. Но става все по-трудно. Бие се път до Калофер Карлово, Асеновград, Пловдив, Кърджали. В някои от населените места старите хора си отиват един по един от този свят и няма кой да гледа пръчове. Кът са кожите с дълъг косъм. "Но при нас има в изобилие. Не е случайно, че за Великден тук пристигат мъже от разложкото село Елешница и дават по 300 лв. наем на ден за хубав кукерски костюм", споделят жители на Симитли. Те не одобряват, че все по-често в други краища на страната се изменя традицията. Там се правят премените не от кожи, а от дървени конструкции, върху които лепят докови дрехи, а отгоре слагат мъх, листа, шума, мъниста, капачки, пера. "Вярно, че са скъпи кожите, но трябва да съхраним традицията. И ние имаме скандали с жените, че харчим толкова пари, но след първата година свикват и стават кротки. Просто разбират, че да си кукер, е призвание", разкриват мъжете. Някои от тях имали проблеми с шефовете си в работата, тъй като на първи януари никога не са на работното си място. "Няма как да сме на работа точно на Сурва. Ние цяла година чакаме да се направим кукери. Живеем заради този празник", кълнат се кукерите.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...